ЛЕГИТИМЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Теория в Западна Европа, която провъзгласява за главен принцип на държавното устройство свещеното и неотнимаемо право на легитимните (законни, наследствени) династии върху трона и абсолютната власт. Сред интриги и противоречия представителите на великите държави са се ръководели от два .. принципа: легитимизъм и политическо равенство. Съгласно първия принцип във всички европейски страни били възстановени законните (легитимните) владетели. Ист. X кл, 40. Ако Богоров се е явявал идеолог на предприемчивата българска буржоазия, .., у Кръстевич е надделявала консервативната национална стихия с грижата за укрепване на верското и битово-историческото начало, дошла в съгласие с легитимизма му по отношение на светска и духовна власт. М. Арнаудов, БКД, 37.
— От фр. légitimisme прeз рус. лeгитимизм.