ЛЕГИТИМИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Който се отнася до легитимизъм; монархичен. С казаното дотука ний искахме да покажем политическите прийоми на две разни среди по едни и същи събития, без с това да упрекваме едните за ревностното изявление на легитимистични чувства, или да извиняваме другите за отсъствието на скрупули. Пряп., 1903, бр. 12, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)