ЛЕГЛÒ, мн. -а̀, ср. 1. Мебел за спане, обикн. с четири крака, на известна височина от пода, с рамка, в която се поставя дюшек или матрак, и с издигнати части на двете по-тесни успоредни страни; креват, одър. Хванаха си стая с две легла в един прост хотел. Ив. Вазов, Съч. VI, 36. Не стана като други път, защото немаше какво да прави, а остана да си лежи в леглото. Т. Влайков, Съч. II, 125. Помнеше всичко: масичката до прозореца ..; двата виенски стола с продънени сламени седалища, покрити с кръгли възглавнички; пружиненото легло със старовремска плетена кувертюра. Ем. Манов, БГ, 28. — А сега, да подремнем, че утре ме очаква отново път! Ангел кимна глава. Раздига набързо леглото. Г. Русафов, ИТБД, 145. Като пристигнахме на гостилницата [комисарят], .., заповяда на слугите да ни приготвят леглата и вечерята. Др. Цанков, ТМ (превод), 132-133. Двойно легло. Дървено легло. Единично легло. Желязно легло. Меко легло. Таблено легло. Твърдо легло.
2. Разш. Място за лежане, за спане. Някои бяха вече успели да се насърбат с ягнешката чорба и си готвеха легла в мекото сено, остало още на пластове. Ив. Вазов, Съч. XV, 102. Тая нощ тя [Султана] не спа при него. Нареди си легло край огнището и там остана да нощува. Д. Талев, ЖС, 92. Входът му [на жилището на видрата] е под водата, .. Накрая завършва с широко легло, от което право нагоре има един малък отвор — за проветряване. П. Петков, СП, 13. Кога довечера постелеш, / кога със Стоян ша легнеш, / леглото да си промениш. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 86. Кога мръкне, да вечеряте, / да постелиш да си лягате, / пък ти на батя да речеш: / — Стойене, либе, Стойене! / лесна ма старна заболя — / леглата да си мениме. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 7.
3. Разг. Място в болнично заведение, санаториум, хотел и под. Лекарят каза, че ще ме вземе в болницата на изследване, но сега нямат легла. Δ Имате ли свободни легла за тази вечер? Δ Санаториумът разполага с 200 легла за почиващите.
4. Прен. Дом, в който се живее. Излели газ, посипали слама и от няколко страни подпалили къщата. .. — Сега накъде без покрив и легло? Накъде? Кажи де? П. Михайлов, МП, 76. Има мнозина хора, които тичат по тоя божи свят подир пеперудата щастие, през гори и долини, .. и много пъти такива хора или са загубят, или пък сбъркат пътищата по тоя широк свят и не знаят да са върнат в своето легло. М. Георгиев, Ч, 1875, кн. 5, 216. — Ако питате защо аз съм тръгнал в такова време, през такивато страшни места, аз бягам от лоши, зверовити хора, които сред зима, в това време, без милост ма пропъдиха из леглото ми. Ил. Блъсков, ПБ III, 57.
5. Прен. Остар. Обикн. в съчет. с брачно, съпружеско. Семейна чест. Едно солдатче е нарушило чистотата на неговото съпружеско легло. Ив. Вазов, Съч. XVI, 92. Черкези, башибозуци, въоръжени на чети, върлуват безгранично: убиват, .., безчестят съпружеските легла и моминската невинност. НБ, 1876, бр. 28,111. // Брак, семейство. За Султана брачното легло беше дълг, закон, ред. Д. Талев, ЖС, 91. Впрочем, сега като ти си вече баща и тръсиш изново жена, треба да имаш грижата, щото новите ти дечица, като не ще имат да искат нищо от наследието на родените от първото ти брачно легло, да ся не намерят в бедност, ако би да ти ся случи да умреш. М. Балабанов, ДБ (превод), 35.
6. Остар. Леговище (в 1 знач.). Тъй както кучето, дигнало млада сърна из леглото, гони я там в планините през китни лъки и дъбрави, / тъй не можа да убегне и Хектор от бързий Ахила. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 48. Мечката имала леглото си во една длъбока яма (пещера). СГ, 1894, кн. 1, 277. Вълкът си извожда вълчеята от леглото и очите му бляскат както две запалени свещи. Ив. Богоров, СИНЕ, 45. Една вълчица дошла да пие вода на реката и като чула детския плач, отнесла дечицата на леглото си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 252.
7. Диал. Гнездо. Родопи горделиви .. / Аз щял бих, ο грамади, ο снежни пирамиди, / върху кои орелът легло си волно зиди, / полека да се нося над ваште висоти. Ив. Вазов, Съч. II, 28-31.
8. Диал. Полог. Кокошката се настани в леглото си да снася.
9. Дъно на река, езеро, язовир и др.; корито. Някъде трапове с травясали дъна и с камъняк означаваха легла на други, изсушени езера. Ив. Вазов, Съч. XV, 137. Репортерът бе поразен. Ето най-сетне тайната: местонахождението на съкровището е бъдещото легло на новия язовир. Н. Стефанова, ОС, 199. Голямата река е отпусната и дремлива пред зимния сън. Тя е намаляла, прибрала се е ниско в леглото си. Н. Тихолов, ДКД, 175. В най-тихите места, зеленясали от застоя и времето, златозелен мъх покриваше речното легло като кадифе. Т. Харманджиев, КЕД, 82. Мътна като боза, тя [реката] буйстваше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества. З. Стоянов, ЗБВ I, 212. Леглото на този океан [Атлантическия] представя от само себе си дълга и дълбока котловина. С. Бобчев, ПОС (превод), 309.
10. Спец. Дъно на изкоп за полагане на тръби и др. Мостоваците работеха и нощем, за да излеят водостоците в изкопаните от предната смяна легла. Ст. Даскалов, СД, 454. Под нас гората се затресе от експлозии. — Разбиват леглото на каналите — продума нашенецът. Ст. Станчев, HP, 42. След оглед на местността можа да се установи, че леглото на канала е пресякло няколко зида на около 50 м дължина. ВН, 1961, бр. 2991, 4. Преди две-три години, .. се прекопаваше леглото на водопровода, който щеше да минава покрай старата, забита в северния скат на върха чешма с два чучура. Ст. Станчев, ПЯС, 11-12. Преди две-три години, с трудоваци / изкопахме легло за тръби. Н. Марангозов, НПС, 85.
11. Спец. Вдлъбнатина, в която е имало или се поставя част, механизъм, машина и др. От по-горната дървена мрежа са запазени пет дупки, т. е. леглата от пет напречни греди. Д. Цончев и др., АК, 15. Лошото е, че в страната няма завод, който да произвежда вентилационни уредби. А без да се монтират уредбите и да се направят легла за вентилаторите, по-нататъшното строителство не може да продължи. Ст. Поптонев, НСС, 40. Машината нямаше да се събере в бетоновото легло. Нямаше и как да се коригира. Д. Цончев, ОТ, 90. Вдигам бързо камъчето да я не смачка. Гледам в леглото на това камъче малка дупчица. Буболечката лази право към тая дупчица. Т. Влайков, Пр I, 198. Легла на игли. Легла на клапани. Легла за призми.
◊ Походно легло. Вид сгъваемо легло, изработено от тръби и твърд плат, закачен за тръбната рамка с помощта на малки пружинки, което се използва по време на поход, екскурзия и под. В чест на това, че бяхме минали големите горещини, ни раздадоха походни легла — който иска, да спи на палубата за по-прохладно. П. Вежинов, ДМ, 19. Сгъваемо легло. Лека мебел за спане, която може да се сгъва под формата на фотьойл, да се прибира в стенен шкаф и др. — Продадох козата и кравата .. и си купих провизии, сгъваемо легло и карбидна лампа. Н. Стефанова, ОС, 194. От нея [санитарната кола] слизат медицински работници с бели престилки, които разтоварват сгъваеми легла, операционни маси и стерилизаторни барабани. ВН, 1961, бр. 2942, 2. Цветно легло. Бот. Основата, върху която са разположени цветните органи на растение. Сочната червена месеста част, заради която именно ягодата се отглежда, представлява разраснало цветно легло. Бтн V и VI кл (превод), 118.
~ Вдигам се / вдигна се (дигам се / дигна се, ставам / стана) от легло<то>. Разг. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. Иван се влачи пет-шест дни из стаята и се поправи. И щом той се вдигна от леглото, падна Петето. Разохка се то, пламна, гърлото го заболя. Г. Караславов, Тат., 230. Янина майкя по гора оди, по гора оди, билки да бере, / билки да бере, Яни да вари, / Яни да вари, да я лекува — / та ега Яна от легло стане! Нар. пес., СбНУ XLIV, 414. Деля (разделям) легло с някого. Разг. Имам интимна връзка с някого. — Помисли, че ханката е дъщеря на цар, и пак се покори и си живее весело при хана; а ти — една проста болярка само, държиш се много нависоко и забравяш, че си се удостоила да делиш леглото с един млад благороден властелин. Ив. Вазов, Съч. XIV, 103. Сега той ще се върне от нивата уморен, но Тодора няма да го посрещне, .. Ни думица няма да му продума. Вече и легло не разделят. К. Петканов, БД, 161. Добър съм (бива ме) в леглото. Разг. Имам качества да задоволя във висока степен партньора си при интимни сексуални отношения. Една овца, едно легло. Диал. За човек, който живее сам, обикн. ерген. <Като че> станал от <смъртно> легло. Разг. Много блед, слаб, изтощен, отпаднал. Той [византиецът] беше тъй слаб, че изглеждаше станал от смъртно легло, но очите му светяха живо и лукаво под ясноочертаните извити вежди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 149. Черничка, грозна, тя като че беше станала от легло. Й. Йовков, АМГ, 109. Лежа (прекарвам) на легло; на легло съм. Разг. Боледувам тежко; прекарвам тежка болест. Велика лежа цяла седмица на легло. К. Петканов, МЗК, 247. Всичко това беше премислил Индже, докато беше на легло. Й. Йовков, СЛ, 129. Лежа на смъртно легло; на смъртно легло съм. Разг. Агонизирам, умирам. Дойчин забрави, че майка му лежи на смъртно легло. К. Петканов, ЗлЗ, 269. — Научих се, че там ставали тревожни работи. Баща ми бил на смъртно легло. Н. Райнов, КЧ, 50. Лягам / легна (падам / падна) на легло. Разг. Разболявам се тежко. Случи се така, че падна на легло жена му. Ст. Даскалов, ЕС, 263. Старата Рилска в няколко дни грохна и легна на легло. К. Петканов, В, 194. На легло. Разг. Тежко болен. Болен от простуда, почти цял месец на легло, аз само с ушите си долавях живота на улицата и само така трябваше да му се радвам. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 130. Върнах се от път и заварих любимия син на легло — цялата къща в тревога. Н. Стефанова, ОС, 1. Падам / падна на <смъртно> легло. Разг. Разболявам се много тежко. Както ме виждате, аз не ще падна скоро на смъртно легло, но искам да знам, ей така, и аз най-сетне да знам в коя храна се съдържат най-много витамини? Д. Калфов, Избр. разк., 205. Пазя леглото. Разг. Болен съм, лежа и не ставам, не съм оздравял. Аз съм болен днес и съм принуден да пазя леглото. Ив. Вазов, ПЕМ, 63. Докторът ми каза, че трябва да пазя още три-четири деня леглото и после ще мога да стана. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 574. Повалям / поваля (приковавам / прикова, тръшвам / тръшна, свалям / сваля, събарям / съборя, хвърлям / хвърля) на легло някого. Разг. Разболявам тежко някого; ставам причина някой да се разболее тежко. Общо взето, обаче, мъглата е вредна. Тя докарва грип и разни други болести и събаря на легло децата и старците. И. Петров, ПР, 77. Всичко беше готово и царят бе вече в часа да тръгне за Цариград, .., но ненадейна болест го възпря от път: тя го хвърли на легло. Д. Войников, КБИ, 66. Прокрустово легло. Рядко. Прокрустово ложе. Не струваше тая поезия не защото беше отражение на живота, а защото го отразяваше едностранчиво, .., защото го осветляваше фалшиво и го слагаше на Прокрустовото легло на войнствуващия патриотизъм на буржоазията. Г. Бакалов, Избр. пр, 381. Търся на кучешко легло кокал. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно.