ЛЕГЛО̀ВИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Легло (в 1, 2, 6 и 11 знач.). От внезапното излизане ноще от топлото легловище вън на студеното не само малки деца, но и безброй стари хора са измрели. Лет., 1869, 102. Петр нямаше время, кога още да ся разговаря с брата си, защото трябваше да приготовят легловище. Б. Димитров, Я I (превод), 17. Насекомите и сичките други малки животинченца, които са не защищават от човека, отдавна вече са се скриле в своите легловища и спат непробуден сън. ДБ 3,10. Оста [на маслената помпа] на казана се поставя в легловището ѝ само след като е смазана добре. Г. Върбанов и др., HT, 287.
◊ На кучешко легловище кокал търся. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно.