ЛЀГОМА и (съкр.) ЛЕМА̀ частица. Диал. Нима, белки. Легома си ял с царя заедно, та знаеш толкова? Н. Геров, РБЯ III, 8.
— От гр. λέγωμα 'казване' (вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, С., 1969, 118). — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Други (диал.) форми: лѐгомѝ, ла̀гома, ло̀гома и ла̀ума.