ЛЕГУМИНО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. В съчет.: Легуминозни растения. Бот. Бобови растения. Leguminosae. Грудковите бактерии могат да използуват азот от различни органични и минерални съединения в почвата. Поради това винаги когато в почвата има достатъчно азотни съединения, легуминозните растения не подобряват условията за следващото растение или ако дават подобрение, то е незначително. П. Боянов, П, 59-60. В по-близките до нашето време геологични епохи началото и развитието на почвообразувателния процес върху територии, освободени от водите или ледниците, протичат много по-бързо, тъй като върху тях могат да се заселват направо и някои висши растения (легуминозни). Осн. сел. стоп. VIII кл, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)