ЛЕГХО̀РН м. 1. Само ед. Порода бели (рядко сиви или пъстросиви) кокошки, разпространени из цял свят, които се отглеждат за яйца. Ярките от породата легхорн започват да носят от 5-месечна възраст. Кр. Генджев и др., Ж, 80. Подобряват се и нашите местни кокошки по пътя на кръстосване с породите легхорн и родайланд. ОБиол. X кл, 167.

2. Кокошка от тази порода. Сега масово се разпространява носливата кокошка легхорн. Геогр. X кл, 125. За какво са необходими триста яйца на една кокошка легхорн, щом у нея вече е изчезнал инстинктът за мътене? Ст. Дончев, ПНД, 7. Белите като сняг легхорни не се спираха на едно място бяха луди, вироглави и толкова горделиви, че почти не забелязваха Васко. К. Калчев, УЧС, 4.

— От англ. leghorn.


Източник: Речник на българския език (онлайн)