ЛЕГЪЛЦЀ, мн. -а̀, cp. Умал. от легло (в 1 знач.); малко легло. — Какво върши Домна? .. правеше му удоволствие да запита, като минаваше покрай легълцето на едномесечната Домна. Б. Болгар, Б, 104. Легълцето на бебето е в ъгъла, за да не му духа от прозореца.


Източник: Речник на българския език (онлайн)