ЛЕДЕНЀЯ1, -ѐеш, мин. св. (рядко) леденя̀х, прич. мин. св. деят. (рядко) леденя̀л, -а, -о, мн. леденѐли, несв., прех. Рядко. 1. Превръщам в лед или покривам с лед нещо; замразявам, смразявам. Зимата през 1878 година била много студена. .. Студ леденеел учрежденията, казармите и по-големите сгради. П. Мирчев, К, 163.
2. Прен. Правя някой или нещо да стане безчувствен, безизразен, безразличен. Нямаше го проклетото примирение, което леденееше душата му и го отчуждаваше от света. Ем. Манов, БГ, 218. леденея се страд.
ЛЕДЕНЀЯ2, -ѐеш, мин. св. (рядко) леденя̀х, прич. мин. св. деят. (рядко) леденя̀л, -а, -о, мн. леденѐли, несв., непрех. 1. Ставам на лед, покривам се с лед; замръзвам, вледенявам се. От време на време го обземаше огън, нощем ризата му леденееше от пот. Д. Рачев, СС, 275.
2. Ставам много студен; измръзвам, премръзвам, изстивам. Пред грамадната фигура на Чилика Ганю Иван изглеждал още по-дребен. Краката му леденеели. Той тъпчел от студ и нетърпение снега. Ст. Поптонев, ОБЛ, 138. Сега огънят потухва за миг и отново буйно припламва, пече гърдите и лицата, а гърбовете ни леденеят. К. Константинов, НЗХ, 37. Кирил разтърка силно челото си, което леденееше и сякаш не бе негово. Ст. Марков, ДБ, 227. Трупът полека леденей... / И нито вик, / и нито шум. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 28.
3. Прен. Преживявам, изживявам нещо много силно, обикн. неприятно, от което замира волята ми, мисълта ми; сковавам се, изтръпвам, смразявам се, вледенявам се. Имаме факти, които ни карат да леденеем от жестокостта на властника: уволняват се бедни и честни служащи, за които цял град, без разлика на партии, се застъпва. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 186. ● Обр. Прозорчето блещука — тя е будна — / и трепет пълни моите гърди. / Сърцето ми ту в плам, ту леденее; / пристъпвам тихо с поглед прикован. К. Христов, ПВ, 58. Очите му леденееха, стори ми се, че видях в тях злоба и присмех. А. Дончев, ВР, 257.