ЛЕДЕНЍЦА1 ж. Диал. 1. Много студена, ледена вода. — Много исках да му помогна, но нищичко не можех да измисля. За да залъжа глада му, предлагах му да пийне водица. Ама и тя леденица! Замръзнала в стомната. Ο. Василев, ЖБ, 174. Донесете ми вода леденица, / ще я сложа Манди на сърцето — / давно мога Манда да съжива! Донеле му вода леденица, /той я сипа Манди на сръцето, / ала Манда дори и нехае. Нар. пес., СбНУ XLVI, 4. Кога дойде на ден, на Йованден, / занесе им у тевни зандане, / занесе им вода леденица, / занесе им вода леденица, / на юнаци потихо говори: / — Фала вамо, шестина юнаци, / да пийнете вода леденица, / да знаете да йе ден Йованден. Нар. пес., СбНУ X, 82.

2. Разш. Трап, в който се държат големи късове лед, необходими за изстудяване на напитки, хранителни продукти и др.; ледница (в 1 знач.). — Ще вземем от леденицата любеници и ще хапнем на сянка. О. Василев, Т, 114.

ЛЕДЕНЍЦА2 ж. Диал. Цвете ледениче


Източник: Речник на българския език (онлайн)