ЛЀДЕНО нареч. 1. Книж. Хладно, студено. Стефчов погледна ледено Рада. Ив. Вазов, Съч. XXII, 69. Засмя се в себе си ледено и зло. Човек се учи пряко чувства, пряко характер.. . Човек трябва да се научи да се бори, инак ще бъде победен! Ст. Дичев, ЗС I, 239. // Излъчвайки студенина. С избелени очи бай Рангел гледа в тавана, без да мигне — изцъклено, ледено, страшно. П. Велков, СДН, 14-15.
2. За означаване на много висока степен в проява на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; много, изключително. Само великите боили бяха ледено спокойни и хитро, под вежди, си разменяха погледи — те смятаха, че ханът нарочно ги оставя да чакат, както самите те поискаха отсрочка на неговата покана. Й. Вълчев, СКН, 276. Стана му [на Вълко] ясно, че борбата с глутницата ще бъде трудна и тежка. За миг се усъмни в изхода ѝ и му се стори, че е страшно безпомощен всред тия бели ледено мълчаливи гори. Ем. Станев, ПЕГ, 54. Гласът на тоя [К. Стоянов в Гюнтер] незаменим актьор, ледено безучастен в заплахата си, действуваше поразително силно. Ст. Грудев, АБ, 141.