ЛЀДЕНОСТУДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е студен като лед; много студен. Еленът стоеше неподвижно, навел големите си рога над черната, трепкаща в мрака вода. След няколко минути леденостуденият вир щеше да парализира замореното му тяло. Ем. Станев, ПЕГ, 35. Двамата — човекът и рибата — стигнаха дъното, застъргаха пясъка и бавно хлътнаха в пещерата на една скала. Там цареше синкав полумрак, водата беше леденостудена. Ат. Мандаджиев, ОШ, 9. Почти на всеки ъгъл има по някоя будка, която продава леденостудена газирана или минерална вода. Г. Белев, Кр, 64. Употребата на много студени ястия, на леденостудени пития или сладолед, особено на гладен стомах, може да предизвика много тежки стомашно-чревни разстройства. ВН, 1955, бр. 187, 4. Някой тихичко се надвесва над мене и гали нежно с пръсти челото ми. Ръката му е студена, леденостудена, сякаш сега е извадена от реката. П. Михайлов, МП, 123.
2. Прен. Книж. За очи, поглед — който излъчва студенина, неприветливост. До тях, изправена, се издигаше вирнатата глава на един мъж с червеникави бакенбарди и сини леденостудени очи. Д. Спространов, С, 283.