ЛЕДЀЦ, мн. няма, м. Умал. от лед. В мрака се усещаше спуснала се над гетото студена, пронизваща вечерна мъгла, калта по улиците бе започнала да се втвърдява, по локвите, .., хрущеше ледец. Д. Талев, ГЧ, 296. Ручеите, почти замръзнали отгоре, към сутринта пробиха дантеления ледец и с ромолене си проправяха път все по-нататък и по-нататък. ВН, 1958, бр. 2053, 4. Който винце попива, па ледец заспива. Послов.
◊ Подплъзнал се на ледец. Диал. Напил се.