ЛЀДИ, мн. леди, ж. 1. В английски говорещите страни — учтиво название и обръщение към омъжена жена; дама1, госпожа. Като очакваха с нетърпение пристигането на брата, .., сума леди и джентълмени бяха се събрали в този дом. Ал. Константинов, БГ, 17. Те [богатите] имаха мощни коли, внимателни шофьори и раболепни слуги, които почтително отваряха вратите на колите и прегъваха ниско гръб, докато завиваха краката на джентълмените и на техните леди с пухкави шотландски одеяла. Бр. Йосифова, БЧМ, 68. Радостта ти да лети в простора / тъй, както таз „Полегнала ѝ Тодора“, / излитнала от дворчето в чемшир / се носи по света надлъж и шир / и кара разни графове и леди / така да си остават неми, бледи, / с отворени от смайване уста. В. Петров, Худ. С I, 271-272.
2. Истор. В Англия — титла на дъщеря или съпруга на благородник, обикн. лорд; високопоставена дама. Селяните сега се черкуват в едно дървено здание, което донейде си е историческо: то е онова, което благородната леди Странгфорд беше направила за болница в 1876 г. Ив. Вазов, Съч. XVI, 104. Леди Макбет. Леди Хамилтон.
— Англ. lady. — З. Стоянов, Записки по българските въстания, I, 1884. Друга форма: лѐйди.