ЛЀДЍНА ж. Диал. Неразорано място; целина, поляна, ливада. Възлязохме към каменистия хълм, където преди хилядолетия стари рудокопачи са къртили железен пирит и магнетит, промивали са златни зърна в бързеите на трите рекички, които се събират, долу в ледината (целина) под китния Брезник. А. Каралийчев, НЗ, 222. Паднал ти пърстен, моме, оттаде река; / на ледината, моме, на ширината. Нар. пес., СбБрМ, 451. Ова вечер ми се дреме, / .. / На високата планина, / на широката ледина. Нар. пес., СбБрМ, 439.