ЛЀДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Огромна маса лед във високите планини или полярните области, образувана от натрупването на голямо количество сняг, която бавно се движи; глетчер. Алпийският тип ледници е характерен за високите планини. Той е проучен най-добре в Алпите, но съществува още в Кавказ, Хималаите и други високи планини. Геогр. VIII кл, 1958, 110. В полярните страни ледниците са от друг тип. Те се наричат покривни ледници, защото покриват обширни участъци от сушата, каквато е например ледниковата покривка на Гренландия или .. на Антарктика. Ст. Бошев и др., ГГ, 55. Лете топящите се антарктически ледници се превръщат в източници па огромни количества студена и прясна вода за океаните. HTM, 1966, кн. 214, 18.
ЛЕДНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Ледница1 (във 2 знач.). — Довечера ще има концерт, за пръв път след войната... А вътре е ледник, куче да завържеш — няма да стои! Др. Асенов, ТКНП, 124. На Гаджала мазето е ледник, ще я [ракията] изстудим по мерак... Др. Асенов, СВ, 137. Сутринта [Дечев] излезе рано, защото безлюдният му апартамент беше студен като ледник. X. Русев, ПЗ, 124. Още на следната нощ Кондарев .. се настани в една стара табашка къща със студена като ледник работилница. Ем. Станев, ИК III и IV, 377.