ЛЀДНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с ледник. Когато обаче ледниците се прибрали високо в планината, те оставили след себе си дебели маси ледников материал. П. Делирадев, В, 37. Когато ледникът слезе под снежната линия, той започва да се топи и се образува ледникова река. Геогр. VIII кл, 85. Най-високите планински върхове в Рила и Пирин се отличават с алпийски облик. Те имат ледников релеф. В дълбоки скалисти циркуси са разположени редица високопланински езера. Геогр. X кл, 56. Ледникова долина.
◊ Ледников период. Геол. Съвременният период от геоложката история на земята, характеризиращ се с общо захлаждане на климата на четири фази и появата на човека; антропоген, кватернер, четвъртичен период. През време па така наречения ледников период температурата на въздуха е била по-ниска, валежите по-обилни, а климатът по-студен. Геогр. VIII кл, 111. През последния ледников период Северна Америка била покрита от огромен ледник. К, 1970, кн. 6, 19.