ЛЀДНО нареч. Остар. Книж. Ледено. Студентът се извърна, погледна тихо, ледно Огнянова, но му стисна силно ръката. Ив. Вазов, СбНУ II, 154. Той все из крайните затънтени улици ходеше, дето човешките лица не бяха така ледно жестоки, понеже рядко някой минувач го познаваше в такива улици. Ив. Вазов, Съч. IX, 186. Аз плачех. — Тълпата бе ледно бездушна. Д. Дебелянов, С, 38.