ЛЀДНОСТУДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Леденостуден. Бащата препуска, страхът му расте, / на скута му стене примряло дете; / пристига във къщи задъхан, сломен, / в прегръдките стиснал труп ледностуден. Д. Стоевски, Худ. С I (превод), 381.
