ЛЕДОХО̀Д м. 1. Движение на големи ледени маси по течението на река вследствие на разрушаване на ледената покривка — по време на замръзването или по време на топенето. Зимно време реката замръзва при по-големи студове и по нея има често ледоход, който заедно с гъстите мъгли е пречка за речното корабоплаване. Геогр. X кл, 69. Ледоходът се явява между 20 ноемврий и 10 декемврий и се прекратява към края на февруарий или най-късно до половината на март. А „България“, 23. Самуил видя, че измърсените, изпочупени пролетни ледове не се трупат вече един върху други. Беше почнал ледоходът. А. Дончев, СВС, 805. Зад черните храсти реката / шумеше от нов ледоход. Н. Фурнаджиев, ВД, 40. Бояха се и от настъпващата зима. Ами ако тя дойде рано, ако ледоходът свари влекача още в Браила? Нали ще трябва да зимува там? Кой ще плаща разноските? П. Спасов, ХлХ, 206.
— От рус. ледоход.