ЛЕДУ̀НКА ж. Диал. Ледена висулка. Ледунките блестяха на утринното слънце като неравна кристална резба под стряхата. Ст. Даскалов, СД, 602. Времето се стопли... Ледунките от покривите се топяха, откъсваха се и се разбиваха една подир друга на парчета. Ст. Даскалов, СЛ, 478. Дочакал [председателят] пролет. Не тая, дето събаря ледунките по стрехите и кара житата да беснеят. Н. Хайтов, ПП, 116.
◊ Като ледунка. Диал. За мома — която е стройна.