ЛЕЖА̀НКА ж. Рядко. Легло, пейка, одър. Слав бе спуснал мършави нозе от лежанката и правеше отчаяни опити да стане. Д. Рачев, СС, 276. Идваше [Ралев] в салона, полегваше безшумно на лежанката в ъгъла и прекарваше там до края на урока. О. Василев, Т, 180.


Източник: Речник на българския език (онлайн)