ЛЕЖА̀Ч м. Разг. Мъж, който не обича да работи; мързеливец, кръшкач. Противоп. работач, работар. Основахме в наше село текезе. Едва го основахме, току подаде да влезе в стопанството и един прочут мързеливец, лежач екстра качество. П. Велков, СДН, 339. Общинския понтон досега наемаха хора нередовни стопани — хора с малко имот, болнави или рибари, хора, както им казваха, лежачи от втора ръка селяни. В. Ченков, ПС, 7-8. И вие да сте, и вие няма да дигнете ръка за такъв човек като Тако Алата. Лежач и влекач. Поработва нещо, ама повече гледа къде има похапване, нещо гощавчица, сватбица, та да се присламчи там... П. Велков, СДН, 339.