ЛЕЖЕШКА̀ТА нареч. Разг. Лежешком. Разговорите лежешката полека-лека загасваха. Ив. Вазов, Съч. VII, 124. И тъй, лежешката бъркаше в торбата си, вадеше късове хляб, .., и ядеше с пълна уста. И. Петров, MB, 120. Двете момичета се държаха лежешката за ръце, сгушени една до друга, и с вперени очи следяха „бомбата“. Ем. Коралов, ДП, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)