ЛЕЗГЍНКА1 ж. Жена от принадлежащ към кавказкото езиково семейство дагестански народ.

ЛЕЗГЍНКА2 ж. Кавказки народен танц в бързо, стремително темпо, в двувременен такт. Те [катунарите] ще нощуват тук. Скоро лумват огньове, задумкват дайрета, засвирва върбова свирка. Започват весели волни танци (лезгинка, болеро и др.). П. Незнакомов, СНП, 216. Лезгинката има смел, войнствен характер. Пеене VI кл, 88. // Музика за такъв танц в двувременен такт.

— Рус. лезгинка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)