ЛЕЙБГВА̀РДИЯ ж. Истор. В някои монархически държави — гвардейска, елитна войскова част, първоначално — лична охрана на монарха и неговата резиденция. Пристигнала сичката лейбгвардия и изгонила въстаниците из кралевския дворец. С, 1872, бр. 48, 387.
— От нем. Leibgarde през рус. лейбгвардия.