ЛЀЙВАМ1, -аш, несв.; лѐйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лѐйнат, св., прех. Диал. Изливам изведнъж, ливвам, плисвам. Веднага ми се прииска да ида и да запаля моя [апартамент]. Ще му лейна една туба бензин и ще драсна клечката. Й. Хаджиев, СбХС, 198. — Жетварьо льо, лещарьо, / помоли се на бога / да ти лейне облаче, / .. / да се вода напиеш, / да се сянка наседиш. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 98. лейвам се, лейна се страд.
ЛЀЙВАМ СЕ несв.; лѐйна се св., непрех. Изливам се, ливвам се, плисвам се. Разкрих широко очи: небесните тъми ли бяха победили — строшили и помрачили небето, луната? Цели порои мрак се лейнаха над изтока! А. Страшимиров, УШ, 39. Любено ти сме пребили / в чостана [честа, гъста] гора зелена, девойко. / Ясни са корви лейнаха / на чифт гюмюшлю кюстеци, девойко. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 242.
ЛЀЙВАМ2, -аш, несв.; лѐйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Нар.-поет. Обикн. в съчет.: Дуйни ми, лейни. Лъхвам, полъхвам, духвам. Дуйни ми, лейни, бел ветър, / раздуй ми гора зелена. / Стори ми пътчек, ще минам. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 282. Дуйни ми, лейни, бел ветър, / да ми разбулиш либено, / да си му видим лицето. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 194.