ЛЀЙКА1 ж. 1. Съд за поливане с решетка на чучура. Хазяинът .. поливаше с лейка лехите пипер в двора. X. Русев, ПЗ, 62. Много обичаше цветята Ленковата майка .. Всяка вечер тя мъкнеше вода с дълбока стара тенекия, изливаше я в лейката и ги поливаше грижливо, внимателно. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 202-203. Освен това всяко [дете] взело кое кирка, кое лопата, а повечето от момиченцата бяха с котленца или с малки детски лейки. Д. Калфов, С, 41. Вземаше в тенекиената лейка течен тор, .., и поливаше корените на царевицата. Ст. Даскалов, СД, 552. Възрастните, седнали на пейки / разговарят с весели лица, / а наблизо с кофички и лейки / си играят в пясъка деца. А. Далчев, С, 114.
2. Диал. Съд за загребване на вода и за поливане; кратуна, кипче, черпалник, черпало. Донася [младата невеста] вино, вода в каленица, лейка, мие краката на гостите и т. н. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. XI—XII, 127. Ведрото ни корен хвана, лейката ни властар пущи. Н. Геров, РБЯ III, 30.
◊ Главата му празна како лейка. Диал. Много е глупав. Главата му празна, како лейка (кратуна). Посл., СбНУ III, 246-248.
ЛЀЙКА2 ж. Бот. 1. Род водни плаващи растения от семейство салвиниеви, разред водни папрати, с тънко, слабо разклонено стъбло без корен, които виреят в някои блата и бавнотечащи води. Salvinia micheli.
2. Название на единствения вид от този род, който се среща рядко в блата и бавнотечащи води у нас. Salvinia natans. Леко грапавите му [на растението] отгоре листа са наредени в две редици по хоризонтално разположеното му стъбло. Това е лейката. Въпреки че тя се отнася към папратовидните растения, съвсем малко прилича на тях. В. Бешовски и др., ЕП, 30. При лейката коренът .. е редуциран, но потопените във водата листа са кафеникави и с нишковидни дялове. М. Воденичаров и др., ЕБ, 24-25.