ЛЀЙТЕНАНТ м. Воен. 1. Само ед. Вторият чин от младшия офицерски състав на войската (след 9. IX. 1944 г.) и милицията (полиция от 1991 г.). — Оглед ще правят — каза някой. И никой не помръдна. Чакаха... Върнаха се само председателят и следователят — млад мъж с пагони на лейтенант. Ив. Венков, ХКН, 55.
2. Лице, което има такъв чин. Петров забеляза между масите високата снажна фигура на лейтенант Янев, един от тукашните офицери. Й. Стоянов, ПД, 14. Лейтенант Стаменов получи назначение — началник на погранична застава. Б. Несторов, СР, 42. Най-младият от тях, / със три звезди, с трапчинки, / със буйния поток от къдрици, / усмихнато отмерва такт... / До него лейтенанта, свел очи, / подпрял глава с ръце, / мълчи... Д. Габе, П, 15-16.
◊ Младши лейтенант. Воен. 1. Първият чин от младшия офицерски състав на войската (след 9. IX. 1994 г.) и милицията (полиция от 1991 г.). 2. Лице, което има такъв чин. На зелената поляна, .., граничарите правеха утринната си гимнастика. Пред тях Бекир видя лейтенанта и младши лейтенанта — и те голи до кръста. Б. Несторов, СНР, 238. Старши лейтенант. Воен. 1. Третият чин от младшия офицерски състав на войската (след 9. IX. 1994 г.) и милицията (полиция от 1991 г.). 2. Лице, което има такъв чин. Старши лейтенантът .., видя, че срещу него се движат шест немски танка и насочи оръдието си. А. Каралийчев, С, 146.
— От фр. lieutenant през рус. лейтенант.