ЛЕК, лекъ̀т, лека̀, мн. лѐкове, след числ. лѐка, м. 1. Лекарство. Имам остри болки в корема. Дай ми лека. Ив. Вазов, Съч. XX, 137. Той скоро намери същия оня доктор Киро Попов, .., излезе след това да купи лековете, които той предписа. Ст. Дичев, ЗС II, 352. Лекът беше поставен в хляба [на овцата] и така ѝ го поднасяха, но тя дърпаше глава, стискаше уста и риташе. Ил. Волен, БХ, 85. Коренът му [на сладката папрат] е сладък, дебел, сочен и ся употребява за лек. Д. Мутев, ЕИ, 93. Калинка гърло болело, / .. / Никой ѝ болка не знае, / само ѝ майка лек знае, / йот зелен гущер главата. Нар. пес., СбВСтТ, 373. Да са не отървеш от лякове! Клетва, СбНУ XLVI, 355. На отсечена глава лек са не дава. Послов., СбНУ XXV, 18. Ако има век, има и лек. Послов. СбНУ V, 204. // Диал. Излекуване, спасение. Лек бъде ли, не бъде ли, на бабата плата. Послов., СбНУ XXV, 42. Дваж смя ходжа ходили, / трита път курбан йобрекли — / йот нийдя ляка не дойде. Нар. пес., СбНУ XLVII, 143. ● Обр. Не дири ми, моя мила майко, / мен йе лека от село далеко, / мен йе лека едно младо момче. Нар. пес., СбВСтТ, 336.
2. Прен. Книж. Средство за превъзмогване на нещо неприятно; изход от затруднено положение. — Борба... Това е лекът на робията — сви юмрук тополчанинът. Д. Спространов, ОП, 99. Тъй е било, тъй ще бъде — на грижата лекът е трудът. К. Петканов, СВ, 187. Дълбоко религиозен, .., той скърбеше за лошото състояние на църквата, без да види лека на това нещо. Ив. Вазов, Съч. XIII, 132. Лек на сиромашта, от която теглят всичките поданици на Негово величество султана, са добрите училища. Н. Бончев, Съч. I, 85. На вестниците длъжност е да покажат опасността, да покажат и лека на злото. НБ, 1877, бр. 71, 275.
◊ За лек. При същ. в отриц. изр. Никакъв. Не можеше в наше село да се намери и за лек пиявица. Ст. Даскалов, ЕС, 300. — Море хубаво животно е то, [заекът] сладко месо има, но ги няма, изтребиха се. За лек вече не се намира. Елин Пелин, Съч. IV, 224. Като (колкото) за лек. В съвсем малко количество. — Ама ти си купил сирене като за лек. За кого по-напред ще стигне? Нямам лека за някого. Диал. Казвам истината, не изкривявам истината заради интересите на някого.
ЛЕК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има тегло, по-малко от обичайното, което е прието за средно, нормално за някакъв вид предмети, машини, инструменти, уреди и под. Противоп. тежък. Аз ще го дигна... Колко лек камък! Елин Пелин, Съч. III, 127. В началото малките чукове изглеждаха много леки на Стояна, губеха се в мечешките му лапи. Д. Талев, ЖС, 90. Птиците имат леки кости, защото инак те не биха могли да хвърчат. ИЗ 1874-1881, 1882, 44. Лек автомобил. Лека кола. Лек товар. // За дреха, завивка, плат и под. Който е тънък, фин. Противоп. дебел, топъл. Облечена [Агата] в лека лятна рокля без ръкави, .., тя подрязваше розите при алеята на входа. П. Спасов, ХлХ, 18. Снахите на Вълчана... Пригладени и напети, .. на главата — леки цветни шамии. Й. Йовков, Б, 163. Сбира Стоянка що има, / .. / натварила йе три кола, / три кола с лека премяна. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 118. // За облак, пара, сянка, дим, мъгла и под. — който няма голяма плътност; ефирен, прозрачен. Противоп. тежък, гъст. По високите долища сутрин, край скалистите върхове на планината пропълзяваше лека, прозрачна мъглица, която бързо изчезваше още при първите слънчеви лъчи. Д. Талев, И, 403-404. Път се вие през полето / и се губи надалек — / зад гористите баири / дим се вдига тънък, лек. Елин Пелин, ПБ, 124. Тази нужда за сън идва от мъчното дишане, което го придружава, защото въздухът е по-рядък, по-лек. С. Бобчев, ПОС (превод), 126. // За храна, закуска и под. — който е в малко количество или малко калоричен, лесно смилаем. Със сухоежбината, .., ние направихме лека и бърза закуска. Ив. Вазов, Съч. VII, 84. То пилешкото не е като свинското — леко ядене е то... Кл. Цачев, СШ, 151. Лека храна. // За вино — което има малък процент алкохол; слабо, тънко. Противоп. тежко, силно. Какви само лакомства няма в тях: и пушено сирене, и хайвер, и наденици, и всевъзможни вина — предимно леки, десертни. Др. Асенов, СВ, 99. Доста вино изпихме, но не сме пияни. Леко му е винцето на нашия приятел. // Индив. За търговец — който не е много богат, който е с малки финансови възможности. Противоп. тежък. В тая бялочерковска Капуа бяха се разсипали много леки търговци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82.
2. Който се постига или извършва без големи усилия, трудности; лесен. Противоп. труден, мъчен. Той [Боян] само обичаше много лекия живот и не си даваше сметка за онова, което мисли и върши. М. Грубешлиева, ПИУ, 81. Онбашият прибърза да се удовлетвори от такава лека развръзка и си излезе благодарен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. Времето изглеждаше, че ще се поправи, значи на връщане пътуването щеше да бъде по-леко. Й. Йовков, ЧКГ, 298. Работата сега е лека. .. Носим от кладенеца насреща студена вода за охладителя, поддържаме огъня, изваждаме празните каци до каруцата. К. Константинов, СЧЗ, 164. В по-леките работи аз карах да ми помагат моите ученици, .. Аз се занимавах лично най-вече с пословиците, с Географическия словар. П. Р. Славейков, БП II, XIII. Понеже смятанието с по-малки числа е по-леко, то тряба винаги да привеждаме дробите в най-малък еднакъв знаменател. К. Кърджиев, А, 90. // Който се извършва бързо, за кратко време. Като умря майка ти — а бог ѝ изпрати лека смърт — аз отидох в манастир да изкупя греховете си. Ст. Загорчинов, ДП, 171. Никой писател, който уважава себе си, не ще се остави на изкушението за една лека победа над езика. Езикът е сякаш пробният камък за силата на таланта. Л. Стоянов, Р, 1925, бр. 197, 3. Той [старият] се замисляше за търговийка, за комисионерство, замисляше се за добро и леко забогатяване. Г. Караславов, СИ, 302. // Който е приятен, търсен и желан. Без съмнение, той беше едно от онези охолни, празни момчета, които пълнят всеки обед и вечер улиците, шумят, задяват жените и мислят за леки забави и пикантни приключения. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125. — Ох, дойди, Янке, дойди, бело вакло, / леле, та си ми полегни, / .. / леле, на мои скутове, / ох, та да видиш, Янке, бело вакло, / леле, леко цаливане. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 291. Вземни ме, любе, вземни ме, / .. / По цял ден из село ще ходиш, / леки разходки ще правиш. Нар. пес., СбВСт, 796. // Който е лесен за разбиране; достъпен. Той беше героят на жените, които го бяха прославили чрез вплитане името му в една лека простонародна песен. Ив. Вазов, Съч. X, 168. Доктор Стефанов .. Отиде до един от страничните шкафове на салонния бюфет и .. постави грамофонна плоча. Лека хубава мелодия изпълни целия хол. Ст. Поптонев, НСС, 200. Да вземем за пример стила на автора: от една страна той е лек, .., но от друга страна — игриво маниерен, неподходящо лек с оглед на съдържанието. С, 1951, кн. 4, 165. // За произведение на изкуството — който не е достатъчно идейно-художествено значим, който няма особени качества. Противоп. сериозен, смислен. Завършила френски колеж, живяла в Германия, Хаваджиева четеше не само леки романчета и илюстровани немски списания. Г. Караславов, Т, 23. Силата на художника се проявява не в лекото, външно описателство, а в задълбоченото пресъздаване на сложни с вътрешната си композиция сцени. С, 1951, кн. 5, 166. С две леки сценки и една или две песнички, пригодени за фронтовите условия, те спечелиха сърцата на слушателите си. Ив. Мартинов, ДТ, 59. // За хумор, шега, смях — безобиден, непринуден. Как беше очарователна беседата му, подсладена с духовитост и лек хумор, когато, .., се лееше в приятна реч неговото благодушие. К. Величков, ПССъч. I, X. Те дори престанаха да го слушат — подхвърляха си леки шеги и се смееха широко и добродушно. П. Вежинов, ВР, 95.
3. Който се проявява в много слаба степен, едва забележим, едва доловим; слаб. В гласчето ѝ [на дамата] звучеше оня оттенък на леко недоверие, така характерно за децата, на които са обещали интересна забава. Г. Караславов, Т, 40. Дори лека усмивка се бе изписала по бледите му устни. Д. Калфов, Избр. разк., 342. Лек вечерник прошумолява най-напред в листата на тополите, сетне зашушват и овощните дръвчета. Кр. Григоров, ОУ, 181. Беше тихо, от отворените прозорци хлуеше лека хладина. Г. Караславов, ОХ II, 221. Страхът да не закъснее след полицейския час го [Костов] бе накарал да бърза, а това му докара лек пристъп от гръдната жаба. Д. Димов, Т, 550. Никой по-хубаво от нея не умееше с лек грим да подчертава хубостта си, да носи дълги рокли. М. Грубешлиева, ПП, 15. // За зима, климат и др. — който е с малко валежи и с не особено ниски температури; приятен, топъл. Противоп. тежък, суров. Тази година зимата беше лека, но в първите дни на декември завяха северни ветрове, времето се промени и в цялата околност падна сняг. Г. Райчев, Избр. съч. I, 109. Лекият климат, горите, реките, .., я правят едно райче. Ив. Вазов, Съч. XIV, 40-41. // Малък, незначителен. Тя [трупата „Сълза и смях“] играе редовно двете комедии и през 1892, и през 1893 и т. н. — с леки изменения в състава. Н. Лилиев, Съч. III, 180. Така също ся урядили дружества, които заимат на членовете си пари с легка лихва. Лет., 1873, 229. // За стъпки — безшумни, тихи. Зад гърба си той чу леки стъпки, сякаш някой пристъпяше на пръсти. Хр. Смирненски, Съч. III, 109. — Две замръзнали устни са допряха до челото ми, после чух да са отдалечават по пясъка леките ѝ стъпки. Ч, 1875, кн. 1, 42. // За рана, болест и др. — който не е опасен, който се проявява в слаба степен; излечим. Противоп. тежък. Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите, но раната трябва да беше лека, защото той беше бодър и жизнерадостен. Й. Йовков, Разк. II, 229. Засегнат от лек паралич, той от година пазеше стаята. Чудомир, Избр. пр, 8. // За затвор, наказание, режим — който е в по-малка степен строг. Противоп. тежък. Работата не зе голям размер според това, че Василопуло набеди само господаря си Пертеви паша, .. и Александър, според правилото, трябаше да падне най-напред в лек затвор, в писалището на Кязим бея. Св. Миларов, СЦТ, 70. Българете останале твърде задоволни от изпитателната комисия, която освободила мнозина от бунтовниците, и че тези, които заслужвале обесване, осъдиле са на леко наказание. НБ, 1876, бр. 23, 91. // За въздух — който е чист, приятен за дишане. Противоп. тежък, мръсен. От Ивекович има и един сутринен пейзаж с пресни бои, с лек и изобилен въздух и със свежестта на росните още дървета, над които слънцето още не е изгряло. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10. Въздухът е пресен, лек и прозрачен. Т. Влайков, Съч. III, 1. // За сън, дрямка и под. — недълбок, по време на който заспалият се буди лесно. И в лекия краткотраен сън, и в неспокойната дрямка той [Юрдан] преживяваше тези мигове на любовно блаженство, стряскай от всяко пошавване па другарите му в килията или от някой случаен шум из коридорите на затвора. Г. Караславов, Т, 88. Някаква сладка лека дрямка го взема. Той се помъчи да стане, но тя го притискаше и унасяше. Елин Пелин, Съч. II, 185. // Който е с малка, незначителна стойност. Разбирам истинска и честна политика по убеждение, а не онова леко, дребничко партизанство, каквото правят нашите, храни боже, опозиционерчета. Т. Влайков, Съч. III, 54. Неговото властолюбив тръси нещо по-здраво и не ся благодари от празни неща, както са легките тщеславия. Ч, 1871, кн. 23, 711.
4. Пъргав, подвижен, бърз. Ние по-после видяхме какви силни мишци, какви здрави гърди, какви изпечени организми и леки нозе трябваха за ония урви и висове, които стоеха на пътя ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 107. Ерофим беше лек, не си считаше труда и тичаше като момче. Й. Йовков, АМГ, 209. Бягат леки сърни през зеления лес, / по дърветата чукат рога на елени. Мл. Исаев, О, 12. Донка Никола думаше: / „Никола, либе, Никола, / .. / че и аз не ща остана / със мойта хубос хубава, / със мойта пуста работа, / със мойто леко ходене.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 232. // За фигура, обикн. на жена, дете. Който е строен, гъвкав и лесно подвижен. Той стоеше като омагьосан от близостта на тая напета снага, която тъй свойски и доверчиво извиваше пълните си и в същото време леки, стройни форми пред захласнатия му поглед. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 18. Млечнобяла мъгла се носи над полето, едвам огряна от сърпа на месеца, — заловени в несключено хоро, не са ли леки самодиви, не техните ли песни се отекват и звучат в ромона на хилядите потоци? Й. Йовков, Ж 1945, 76.
5. Прен. За човек — повърхностен, незадълбочен, несериозен; лекомислен. Пуст, фанфарон, лек... но пленява жените. Видите, той е герой техен. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 59. То са леки хора, без своя културна физиономия, и макар в живота им да не липсва поезия, на поезията им липсва всякакъв живот. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 62. За изненада на ония, които мислят така, и за щастие, ще добавя аз, всичките офицери не са тъй леки и пусти. Т. Влайков, Съч. III, 38. // За характер — който е поносим и приятен в колектив. Противоп. тежък, труден, упорит. Той не придирваше много, свикнал бе вече с тоя живот, имаше лек характер и затова добре се разбираше със селяните. К. Константинов, Избр. разк., 149. // Който не е в съответствие с общоприетите морални норми; неморален. Тя още в първите месеци смути селяните с леките си обноски и открито приятелствуване с един малък чиновник. Ив. Вазов, Съч. XI, 128. На 30 юний н. г. часа 12,30 през нощта е бил издебнат [приставът] и заловен в един от тукашните хотели с една с леко поведение жена. БД, 1909, бр. 3, 1.
6. Воен. Който няма тежко снаряжение, поради което е по-маневрен, бързоподвижен или преносим. Корабите са леки и здрави, а корабниците са опитни гръцки моряци. Ив. Вазов, Съч. XX, 22. В четата имаше една лека картечница и тя бе зачислена на най-едрия и снажен партизанин. Сл. Трънски, Н, 81. На стрелбата с лека и тежка картечница и карабина всички бойци постигнаха само добри ц отлични резултати. НА, 1958, бр. 3185, 2. Лек танк. Лека конница (кавалерия). Леки бомбардировачи.
7. Като същ. членувано лекото ср. Част от някакво начинание, работа, която изисква най-малко усилия. Търси на баницата мекото и на работата лекото. Послов.
◊ <В (от)> лека категория. Спорт. Състезател в някои видове спорт (борба, вдигане на тежести, конни надбягвания и др.), който е с най-малко тегло. През вчерашния състезателен ден се състоя обездка в лека категория, която включва продукция в манеж и прескачане на препятствия. ВН, 1955, бр. 184, 1. Как тихо беше в залата... Само обувките на двойката боксьори от най-леката категория „муха“ скърцаха по пода на ринга. ВН, 1958, бр. 2282, 3. Лека атлетика. Спорт. Спорт, който включва бягане, скачане, хвърляне на диск, копие и др. Лека почва. Песъчлива почва. Тук има голямо влияние обаче и качеството на почвата: колкото е тя по-лека, толкова по-дебело и колкото е по-тежка, толкова по-тънко трябва да се покрива семето. Γр., 1906, бр. 5, 73. Лека индустрия (промишленост). Съвкупност от отрасли на промишлеността (текстилен, хранително-вкусов, кожарски, обувен, мебелен, стъкларски и др.), които произвеждат главно стоки за потребление. След Освобождението София става столица на България. Тук започват да се съсредоточават административните учреждения на новата държава, .., развива се бързо леката промишленост. Л. Мелнишки, ПП, 9.
~ Лека жена. 1. Проститутка. Цивилизованият свят изпраща на новооткритото племе първите дарове: билярд, бира и леки жени. А. Каралийчев, ПГ, 189. 2. Жена, сменяща често партньорите си. Лек в главата. Глупав. Ти, братко, си лек в главата и не можеш да проумееш много работи. Имам лека ръка; лека ми е ръката. 1. Лесно завършвам това, което съм започнал; върви ми, спори ми в работата. — Дошъл съм да ви бъда първият купувач. Ръката ми е лека, кадемлия. Д. Спространов, С, 118. Стана дума кой пръв да хвърли семе... Едни диреха с очи кой има лека ръка. Кр. Григоров, Н, 96. 2. Удрям леко, не много силно, поради което не боли много. Мене може пък тъй да ми е отредено: да се сложи една ръка върху главата ми, като гръм да ме порази. Нека барем твойта ръка да бъде. Все е по-лека! П. Тодоров, Събр. пр II, 306. Имам леко сърце. Припрян, пъргав, сърцат съм. Той [дядо Ламби] е нисък слаб човечец, .. Кога ходи, все потърчава, защото има леко сърце. И. Петров, НЛ, 43. Лека нощ. Благопожелание при раздяла вечер и преди лягане. Най-после стана, погледна Бръчкова, който спеше дълбоко, каза му тихо „лека нощ“ и излезна из вратата. Ив. Вазов, Съч. XI, 51. Лека работа. Благопожелание при започване на някаква работа. Добра се показа, сянката ѝ легна върху отсевките и тя поздрави: — Лека ви работа! Изпратих говедата и се отбих да видя какво правите. К. Петканов, X, 62. Лека ти (му) пръст. 1. Употребява се при споменаване на починал човек или при последно сбогуване с покойник, като пожелание умрелият да намери покой. Прости ми дядо, че без време и без нужда разбутвам прогнилите ти кости, .. ниско ти се покланям: сполай ти и лека ти пръст! Б. Геронтиев, Б, 44. 2. Употребява се, когато нещо се счупи, загуби и под. — не се ядосвай, не обръщай внимание, забрави го. С лека ръка (сърце). Безгрижно, лекомислено, безотговорно, като не се мисли за последиците. — Абе Танасе, имането е събирано от деди, от бащи... Тъй с лека ръка пилее ли се? В. Нешков, Н, 203. — Вие, така да се каже, се ръководите не само от любовта си към нея [Росинка], но и от здравите си патриотични чувства, нали? — Именно — излъга Евгени с леко сърце и без никакво смущение. Д. Ангелов, ЖС, 362.