ЛЀКАРИН, мн. лѐкари, м. Остар., сега простонар. Лекар. Подобен начин [с диета] при леченията може да употреби само онзи лекарин, който е действително образован и който знае своето дело. Знан., 1875, бр. 18, 279.


Източник: Речник на българския език (онлайн)