ЛЀКАРЍЦА ж. Диал. Жена, която умее да лекува болести; билярка, знахарка, врачка, лекàрка. У робето Марица невеста. / Она Марко веднъж е познала / и е нему дума продумала: / „Мойта майкя лекарица беше, / та тебе, Марко, лекуваше.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 33.