ЛЀКАРКА ж. Специалистка с висше медицинско образование, която има право да лекува болни; жена лекар, докторка. Джобовете му бяха издути от пликове и във всеки плик имаше по една рецепта за лекарство, които ни предписваше кварталната лекарка. И. Петров, ПР, 80-81. Дежурна лекарка. Детска лекарка. Очна лекарка.
ЛЕКА̀РКА ж. Диал. Жена, която умее, знае да лекува; билярка, знахарка, лекарица, врачка. На mue зборои излегла жената му на богатио от куки надвор и отишла кай некоа баба сиромашка, що била прочуена за лекарка. Нар. прик., СбНУ XIV, 105. Чула се мома билярка, / билярка, мома лекарка, та ойдох да ме лекува. Нар. пес., СбНУ VII, 28.