ЛЕКА̀РСТВО, мн. -а, ср. 1. Вещество от растителен или животински произход или получено по химичен път, което служи за лекуване; лек. Болният, след като прие лекарствата, почувствува наистина облекчение. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 409. Детето заболя и нямаше пари за доктор, нямаше лекарства. Д. Добревски, БКН, 110. Тя [Захарина] пиеше лекарства най-редовно, не посягаше на работа и се хранеше добре. Ил. Волен, ДД, 76. Чу се, че в долните села, .., дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. .. Чесънът стана скъпо и рядко лекарство. Й. Йовков, СЛ, 165. И европейските доктори го [женшена] употребляват за лекарство. Лет., 1871, 111.
2. Прен. Средство за отстраняване на нещо, обикн. лошо; изход от някакво тежко положение; лек. Той [алхимикът] търсеше лекарство, което да може да освободи човека от предразсъдъците и от понятията за добро и зло. Елин Пелин, Съч. V, 42. Когато на спорта започнат да гледат като на социално лекарство, като на средство за повдигане на благосъстоянието на масите, всеки съзнателен гражданин не може да не реагира против такова схващане. Б. Шивачев, Съч. I, 35.
ЛЀКАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. 1. Лекарска професия. А има професии — такова е учителството и отчасти лекарството — които са тъкмо пригодни за жената. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 273. Един .. лекар, който ся учил лекарството при немците, ся заразил от тях с калвинизма. Д. Душанов, ИПХЧ, 198.
2. Науката медицина. Науката лекарство е най-много от всички плод от наблюдение. Лет., 1871, 150. — О, братко! Недей плака, раната ти. .. — Няма нищо... Аз съм бил ученик на лекарството и разбирам малко от рани. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 59.