ЛЕКЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Лекяв, лекьосан. Старецът остана на мястото си, като недоверчиво оглеждаше износените и лекеливи дрехи на непознатия. Д. Ангелов, ЖС, 56. В групичката беше и Комков в своя стар, износен и лекелив балтон. М. Кремен, СС, 76. Не бяха изминали и двадесет крачки, когато ги пресрещна възрастен мъж с черна лекелива шапка и със замърсена яка. Д. Ангелов, ЖС, 56.