ЛЕКЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от леке; малко леке, петънце. А има една друга супа, дето била много полезна, една жълта, с лъскави лекенца. Тя винаги пари и в нея нищо не плува, само едни месца, дето едва се виждат! Г. Данаилов, ДИВ, 25.
