ЛЕКЍТ м. Истор. Глинен съд в Древна Гърция за благовонно масло с тясно гърло, високо цилиндрично или заоблено тяло и ниска поставка, с една вертикална дръжка, който често е бил украсяван с изображения или орнаменти.

— От гр. λέκυϑος.


Източник: Речник на българския език (онлайн)