ЛЀКИЧКО. Нареч. от лекичък. — Ще пометете по-наширочко, но най-напред ще на-пръскате лекичко с вода. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 305. След час-два някой лекичко, предпазливо почука на прозореца. Й. Йовков, ЖС, 197. Очите му бяха сериозни, макар лекичко да се усмихваше. П. Вежинов, НС, 56. — Ех, пък ти сега си поживей по-лекичко и по-охолничко, щом като така те жалят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 203. Ако попипате лекичко едно малко дете по върха на главата му, вий ще видите, че там е много меко, тъй щото има място де да ся разпущат костите, когато децата падат. ИЗ 1874-1881, 1882, 44. Кога е било събота, / лекичко Данка вдигнали, / .. / та я във черкова занели, / жално си Данка опели. Нар. пес., СбВСт, 526. Удвоено лекичко-лекичко. За усилване. Девойката лекичко-лекичко ситнеше на високите си токчета.