ЛЀКИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чка, прил. Умал.-гальов. от лек. Случиха се доста далече от чифлика и колкото и да беше лекичко теленцето, все пак беше живо нещо, дотежаваше. Й. Йовков, АМГ, 211. — Ха оставете тая — подзе кмета, който с нетърпение изчака свършека на песента. .. Сега някоя по-лекичка и по-весела да речем. Т. Влайков, Съч. III, 30. Оказа се, че младият мъж е склонен да води лекичък живот. След работата в съда той все повече търсеше обществото на едни младежи, с които се засядаше до късно в най-голямата пивница на главната улица. Б. Несторов, СР, 172. И долавях в гроба свой / глухий ромон на реката, / .. / Как над гроба ми зелен стъпки лекички нагазват. Ив. Вазов, Съч. XVII, 202. Най-добре е за здравето шията на човека да е гола и летем и зиме, .. и ако .., иска някой да се превързева, то кърпата да е тънинка и лекичка и да гледа да са не стяга нивгаж. Ив. Богоров, СЛ, 20.