ЛЕКОВА̀ТОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Отвл. същ. от лековат; несериозност, повърхностност. — Вие пак се смеете! отбеляза Мъничкия .. Минаваше за мрачен човек, а днес, в тоя камион, му правеха вече втора забележка за лековатост. Г. Стоев, КЛ, 87. Една история, която въпреки привидната външна лековатост съдържа голяма поука. Я. Антов, ЕМ, 19. Друг недъг на сценария, произтичащ от неверния поглед върху живота, е лековатостта на образите. ЛФ, 1958, бр. 4, 1. Не е лоша по характер, но в поведението ѝ има лековатост, която не е в нейна полза.


Източник: Речник на българския език (онлайн)