ЛЕКОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който лесно вярва на всичко, без да прецени и съобрази сам обстоятелства и факти; доверчив, наивен. Когато напролет дойдоха пак търговците на вълна, те намериха селото единодушно и недостъпно. Не можаха, колкото и да се мъчиха, да откъснат нито един лековерен купувач. Й. Йовков, Ж 1945, 104. Разковничето беше в ръцете му. То го насочваше към друга смайваща истина, .., че тъкмо силните и волеви хора са най-лековерните. А. Христофоров, А, 222. Въстанието може би няма да донесе освобождението ни, не съм толкова лековерен. Но смятам, че ще доведе до вмешателството на великите сили. Д. Спространов, С, 80. — Чистото ми и горещо сърце не ся забави да отговори на чувствата му и, сляпа и глуха на родителските съвети, не окъснях да стигна дотам, додето води течението на чистите лековерни сърца. Π. Ρ. Славейков, ЦП III (превод), 28.