ЛЕКОВЀРНО. Нареч. от лековерен; доверчиво, наивно. — Мислиш, че боилите ще се съгласят с тебе!? Хитрост ли някаква имаш на ум или просто гледаш лековерно? Й. Вълчев, СКН, 274. Тия самонадеяни хора бяха в повечето случаи полуинтелигентни младежи с амбицията да станат един ден големи журналисти .., те бяха се заловили с една професия, за която лековерно се смятаха призвани. М. Кремен, РЯ, 217. Кой мълви там лековерно за възможний сговор нов? Ив. Вазов, БМ I, 161.