ЛЕКОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е с леки крила и лети бързо; подвижен, бърз. Идва пролетта с дъхавите теменужки, със зелените поляни .., с жуженето на лекокрили пчели. Кр. Григоров, ОУ, 84. Лекокрили птички браздяха лазура, други цвърчаха по дръвчетата, като разклащаха напъпилите клончета. Б. Несторов, СР, 178. Пътят по този хребет е особено приятен през първата половина на лятото, .., когато лекокрили чучулиги на възбог леят своите любовни песни. П. Делирадев, В, 80. ● Обр. Лекокрилите конници се отзоваваха навсякъде, където имаше нужда от помощ, и отново се завръщаха в Панагюрище. Въстанието беше в разгара си. Д. Линков, ЗБ, 111. Любов, опасна зла шега — / ти толкова си лекокрила / в тия времена! К. Христов, ПХ (превод), 80-81.