ЛЀКОМ нареч. Нар.-поет. Леко. Янко тръгна, сабя мегданлия / леком маана, два пъти повтори, / ка погледна: зад него, пред него / упаднали турци яничаре, / сал останал Марко Кралевина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 38. Станенине господине, / леком лети лева чела [пчела], / леком лети по росица. Нар. пес., СбНУ I, 5. Завърти са, Лазаре, / че са леком поклони / на тез ора за здраве. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 59. Най си залибих леко гърчето, / калоферчето, че леком ходи, / назлъджа стъпва. Нар. пес., СбПЯ, 140. Турци Мария леком попитуват: / — Щеш ли, Марийо, млада да та турчим? / А Мария тъй им отговаря: / — Глава давам, вера не погазвам. Нар. пес., СбВСтТ, 770. Мало оро под село играло, / .. / Леком пеят, далеко се чува. Нар. пес., СбВСтТ, 530.