ЛЕКОМЍСЛЕНИК, мн. -ци, м. Индив. Човек, който не обмисля добре това, което върши или говори; лекомислен човек. Мицо пушеше зачестено и много неприсъщо му беше да изглежда замислен този лекомисленик, създаден само за едно: да живее безгрижно. Т. Харманджиев, Р, 186. Човек със силни страсти и слаба воля, безгрижник и лекомисленик, той на времето си като банков касиер за две денонощия бе проиграл на комар сума, за която му се полагаше няколко години затвор. Т. Харманджиев, KB, 45.