ЛЕКОМЍСЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на лекомислен; лекомисленост. Младежкото лекомислие е мъгла, що забуля пред очите сериозния характер на нещата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 134-135. Началникът па снабдителната част все още нехайно, дори с престъпно лекомислие, се отнася към нуждите на работниците. Ив. Мартинов, М, 29-30. Мнозина от другарите бунтовници са оплакваха против Соколски, че със своето лекомислие той изповядал много неща на турците. З. Стоянов, ЗБВ III, 256. Децата, .. много лесно с лекомислието и глупостта си могат да развалят здравието си. К. Кесаров, ЧНУ, 49-50.
2. Лекомислена постъпка. Слушай, Никола, аз обичам Елена и никога не ще си простя лекомислието, дето заминах, без да ѝ се обадя. К. Петканов, В, 236. При това показва истинско лекомислие към паричните въпроси, не иска да знае откъде си взел парите, които му даваш назаем. Ем. Станев, ИК III, 6. Някой ден, вместо да станат полезни хора, току-виж избило ги на артистичност и други лекомислия. Ст. 1960, бр. 726, 2.