ЛЕКОУ̀МНО нареч. Остар. Книж. Лекомислено. Аз млад още и пълен от огън .., лекоумно следувах веселбите си. Π. Ρ. Славейков, ДБ (превод), 7. — А ти барем недей да кажеш някому държавната тайна, която ти лекоумно поверих. Б. Димитров, Я I (превод), 105. Ποлиус (на Велизария): — Защо са смееш тъй, старче, или ти са вижда смешно туй, що са разговаряме тука? Велизарий: — Смешно! Не е, но май лекоумно, тъй както е свойствено на вашта възраст. Т. Шишков, В, 21.