ЛЕКСЀМА ж. Езикозн. 1. Думата като структурен елемент на езика като система.
2. Всяка съставна единица на семантичното ниво на езика, чието съдържание не трябва да се извежда нито от синтактичната постройка, нито от семантиката на съставящите я елементи.
— От гр. λέξις през фр. lexeme, англ. lexeme или рус. лексема.