ЛЀКСИКА ж. Езикозн. Съвкупност от думите на даден език или диалект; речников състав, речник. Елин Пелин умело използува богатата народна лексика, интонационното разнообразие на народните говори. Лит. XI кл, 111. Формалните компоненти на стиха никога не бива да остават изолирани от съдържанието, тъй като стил, език, лексика, граматика, синтаксис са толкова тясно свързани с него, че всички тия въпроси придобиват особено значение. Н. Лилиев, Съч. III, 103-104. — Носи се легенда, .., че от дълго четене на старобългарски вие [Емилиян Станев] сте усвоили вече лексиката и строежа на старобългарското изречение до такава степен, че първият вариант на романа сте написали на старобългарски. Ив. Сарандев, ЕС, 122. Диалектна лексика. Научна лексика. Разговорна лексика. Специална лексика.
— От гр. λεξικός 'словесен, речников'.