ЛЕКСИКОЛО̀ГИЯ ж. 1. Само ед. Дял от езикознанието, който изучава речниковия състав (лексиката) на езика като система и думата като основна речникова единица. Въпросите на българската лексикология се разработват по-системно едва през последните две-три десетилетия. // Тази наука като учебен предмет. Студентите филолози имат два пъти седмично лексикология.
2. Разг. Учебник по този предмет. Купих си нова лексикология.